на  колене

                   на  колене

                                      на  колене

 с  уста  пълна  с  пръст

 питам  птиците  защо  зъбатите  дървета

 прегризват  хоризонта

                                      защо  ме  захлупват

 (въпросителни  като  обърнати  куки

 с  липсваща  стръв)

                                      по  гръб

                    по  гръб

 по  гръб

 

 губя всички любовни войни

 легнала възнак, загледана

 в небето

 

 

Възрастната жена отвъд стъклото на бара пристъпя едва-едва, неподозираща, че го прави в такт с музиката (някакъв джаз). Спомням си как седях на същото място преди толкова години, и мислех за едно светлокестеняво момиче. Минаваха часове, също и автобуси № 9 (правят завой), докато аз отпивам от поредната водка. Тогава, спомням си, минаваше жена с депресирана походка на котка с отхапано от птичка ухо. Не си спомням дали в такт с музиката.

Възпаляване на спомена: подпухва като лице на махмурлия сутрин.

Oh My Love
http://www.youtube.com/watch?v=7B21cu38tFI

последователни капки кръв, попиват бавно една след друга в права линия върху млечнобял плат

 

бавното клатушкане на лодката докато лежа на дъното й, загледана в небе без нито един облак, и мисля за теб

 

Често сънувам, че летя напоследък. Липсваха ми тези сънища, като дете редовно ми се случваше да размахвам тежко ръце насън из въздух с консистенция на вода... Не мога да сравня свободата на това усещане с нищо друго.

Мисли, случайно хрумнали ми на събуждане:

... гнездя в изоставени гори, евакуирани...

... изстискване на лимонов сок върху голото ми тяло...

... обичам да наблюдавам как слънцето изтлява
на лицето й ...

чаршафите нагъват планини из които ехото разнася наслада ах мляко разлято по стъпалата на един малък рай ъгълчето на устата и когато слънцето застава в надир бавно докосвам нежните любящи сънища по тялото ти лепкава неистовост на всички сетива разрошени поляни засъхнали очи със блясък

и да продължим с тежкия въздух в нощите когато спя сама и "непоносимата лекота на битието" червена пастелна боя с която изписвам ПРИНАДЛЕЖА из всички градове улици покриви облаци а с езика си оставям дири на охлюв по любимата бяла кожа измислени ноти от мажорна мелодия говоря твърде много когато е напълно излишно и мълча упорито именно щом е редно да дам обяснение словесна диария и вербален запек

а всъщност вдишвам от къдриците ти

да започнем от постоянната не пулсираща болка в слепоочията забелязала съм понякога действа странно всяка болка пречи да мислиш но интензифицира налудни идеи и разни усещания та тази болка сега ми натрапва че съм тук и ме има че нещата не минават покрай мен я ПРЕЗ мен когнитивен дисонанс (не РЕЗОНАНС хахаха)

 

отрязани езици висят от простор жълти щипки а техните цветове в различни нюанси на розово синьо лилаво все сгърчени

рисунка на празна бутилка на черен плот когато ползваш бяла боя май не е трудно да придадеш усещане за стъкло

познатото усещане за строшено стъкло рано сутрин в гърлото и what the fuck last night

 

цялата разтворена в нея настръхнала отвътре и отвън тази непрекъсната жажда не изморява жажда на устни ръце хълбоци колена рамене очи душа вагина няма отливи и луната не старее усмивки от провесени лъчи и forests of laughter

като капка роса върху лист

в ръцете на сутрешен вятър

 

като пръсти на алкохолик

във джоб, отдавна изпразнен

като истина, сподавена

между два шумни оргазма

 

или стомах, конвулсиращ преди

да се изпразни от съдържание

 

т р е п е р я

 

(без да го показвам)