http://www.youtube.com/watch?v=vUil0GON7-c

Day after day, love turns grey
Like the skin of a dying man.
Night after night, we pretend its all right
But I have grown older and
You have grown colder and
Nothing is very much fun any more.
And I can feel one of my turns coming on.
I feel cold as a razor blade,
Tight as a tourniquet,
Dry as a funeral drum.

Run to the bedroom,
In the suitcase on the left
You'll find my favorite axe.
Don't look so frightened
This is just a passing phase,
One of my bad days.
Would you like to watch T.V.?
Or get between the sheets?
Or contemplate the silent freeway?
Would you like something to eat?
Would you like to learn to fly?
Would'ya?
Would you like to see me try?

Would you like to call the cops?
Do you think it's time I stopped?
Why are you running away?


http://www.youtube.com/watch?v=C-x9bRtn7yA

 на  колене

                   на  колене

                                      на  колене

 с  уста  пълна  с  пръст

 питам  птиците  защо  зъбатите  дървета

 прегризват  хоризонта

                                      защо  ме  захлупват

 (въпросителни  като  обърнати  куки

 с  липсваща  стръв)

                                      по  гръб

                    по  гръб

 по  гръб

 

 губя всички любовни войни

 легнала възнак, загледана

 в небето

 

 

Възрастната жена отвъд стъклото на бара пристъпя едва-едва, неподозираща, че го прави в такт с музиката (някакъв джаз). Спомням си как седях на същото място преди толкова години, и мислех за едно светлокестеняво момиче. Минаваха часове, също и автобуси № 9 (правят завой), докато аз отпивам от поредната водка. Тогава, спомням си, минаваше жена с депресирана походка на котка с отхапано от птичка ухо. Не си спомням дали в такт с музиката.

Възпаляване на спомена: подпухва като лице на махмурлия сутрин.

Oh My Love
http://www.youtube.com/watch?v=7B21cu38tFI

последователни капки кръв, попиват бавно една след друга в права линия върху млечнобял плат

 

бавното клатушкане на лодката докато лежа на дъното й, загледана в небе без нито един облак, и мисля за теб

 

Често сънувам, че летя напоследък. Липсваха ми тези сънища, като дете редовно ми се случваше да размахвам тежко ръце насън из въздух с консистенция на вода... Не мога да сравня свободата на това усещане с нищо друго.

Мисли, случайно хрумнали ми на събуждане:

... гнездя в изоставени гори, евакуирани...

... изстискване на лимонов сок върху голото ми тяло...

... обичам да наблюдавам как слънцето изтлява
на лицето й ...

чаршафите нагъват планини из които ехото разнася наслада ах мляко разлято по стъпалата на един малък рай ъгълчето на устата и когато слънцето застава в надир бавно докосвам нежните любящи сънища по тялото ти лепкава неистовост на всички сетива разрошени поляни засъхнали очи със блясък

и да продължим с тежкия въздух в нощите когато спя сама и "непоносимата лекота на битието" червена пастелна боя с която изписвам ПРИНАДЛЕЖА из всички градове улици покриви облаци а с езика си оставям дири на охлюв по любимата бяла кожа измислени ноти от мажорна мелодия говоря твърде много когато е напълно излишно и мълча упорито именно щом е редно да дам обяснение словесна диария и вербален запек

а всъщност вдишвам от къдриците ти

да започнем от постоянната не пулсираща болка в слепоочията забелязала съм понякога действа странно всяка болка пречи да мислиш но интензифицира налудни идеи и разни усещания та тази болка сега ми натрапва че съм тук и ме има че нещата не минават покрай мен я ПРЕЗ мен когнитивен дисонанс (не РЕЗОНАНС хахаха)

 

отрязани езици висят от простор жълти щипки а техните цветове в различни нюанси на розово синьо лилаво все сгърчени

рисунка на празна бутилка на черен плот когато ползваш бяла боя май не е трудно да придадеш усещане за стъкло

познатото усещане за строшено стъкло рано сутрин в гърлото и what the fuck last night

 

цялата разтворена в нея настръхнала отвътре и отвън тази непрекъсната жажда не изморява жажда на устни ръце хълбоци колена рамене очи душа вагина няма отливи и луната не старее усмивки от провесени лъчи и forests of laughter